Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Съветската "Теория на дълбоката операция"

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Съветската "Теория на дълбоката операция"

    Що е то? Нямам никакви съветски източници на лесно, а ми е доста интересно какво точно се крие зад тая дефиниция...Доколкото знам се разгръща истински някъде след Курската битка, тъй като тогава стратегическата инициатива минава изцяло на съветска страна.
    albireo написа
    ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

    #2
    Съветската "Теория на дълбоката операция"

    Не, това е предвоенна разработка (някъде 30-те години). И аз в момента търся нещо по-конкретно, като намеря (ако) ще го постна.

    Comment


      #3
      Не става ли въпрос за това врага да бъде допуснат навътре в руските земи и после да бъде успешно смазан?
      http://thirdreich.boinaslava.net/

      Comment


        #4
        По скоро обратното
        albireo написа
        ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

        Comment


          #5
          Няколко предварителни неща:

          За пръв път В.К. Триандафилов, който тогава е началник на оперативното управление на щаба на РККА, формулира понятието "дълбока операция" през 1929 г. По-късно Г.С. Исерсон доразвива идеята в книгата си "Еволюция на оперативното изкуство" издадена през 1932 г.. Самият Исерсон ръководи в Академията на Генщаба, катедрата по армейски операции (по-късно преименувана на катедра по оперативно изкуство). По нататък следват още две книги, в които се обсъжда развитието на тази основна за съветската сухопътна армия доктрина - "Характера на операциите на съвременните армии" (Триандафилов 1936 г.) и "Новите форми на борба" (1940 г., Г.С. Исерсон) - която е особено интересна, защото прави анализ на действията на Вермахта в Полша и Франция и съответно в техния дух обновява доктрината за "дълбоката операция". Но заради тази си книга Исерсон е понижен в звание до полковник и уволнен от армията (даже през 1941 г. го арестуват по обвинение в "оскърбителни изказвания" към върховното командване на РККА - човекът казал, че ако били послушали изводите му, немците нямало да стигнат по далеч от Минск - и го осъждат на 10 г. (от които излежава 4)).

          Колкото до същината на доктрината - в момента чета две от споменатите книги (другите още не съм ги намерил) и като ги привърша ще се опитам да формулирам едно "анализче" и да го постна .

          Comment


            #6
            * Сега - един предварителен анализ: *

            В основата на "Теорията на дълбоката операция" (ТДО) общо взето стоят анализи върху военните дейстивя от ПСВ (най-същественият е на Галактионов, но и другите са сходни по идеи). Изводите могат да се обощят в следните основни положения:

            - традиционната армия е в криза, която се изразява най-вече в невъзможността при приблизително равни възможности да се постигне решителен резултат чрез настъпление. Под традиционна армия тук се имат предвид трите войскови рода - пехота, артилерия, кавалерия. Причината е в намалената почти до нула тактическа подвижност на частите (т.е., докато се движат в зоната на вражи огън или в контакт с вража част) и съответното ограничение на оперативната подвижност, което настъпва в резултат от използването на масови армии. При масовите армии дължината на фронта нараства неимоверно, така че тактическите по мащаб действия срещу вражият фланг не дават оперативен резултат. Както и оперативната подвижност на войските през ПСВ, съизмерена с дължината на фронтовата линия, не позволява да се постигне дълбок оперативен обхват - т.е., ефективните действия срещу оперативния тил на врага стават неосъществими. Дори войската да излезе на оперативен простор и да започне съответният маньовър като оперативно движение, врагът може да започне постепенно отстъпление (и при равни темпове или даже по-високи при отстъпление няма как настъпващата страна да успее навреме да обхване фланга или тила на отстъпващата) или докато някое от съединенията му се бие с преобърнат фронт (ограничавайки темповете на настъпление), може да използва спечеленото време, за да прехвърли резерва си и да образува нова фронтова линия пред обхващащите части.
            Т.е. при така нарастналия мащаб на операциите и огнева мощ на частите без някаква техническа промяна не може да се върне предимството на маневрените действия срещу отбраната.

            - в ПСВ се появяват два нови войскови рода (Авиация и Бронирани войски), които при развитието си могат да върнат изгубената тактическа подвижност и да позволят отново решението във войната да се търси чрез маневрени операции. Допълнително условие е моторизирането на традиционните войскови родове, което би могло да спомогне за повишаването на оперативната им подвижност (макар че това, без съответната доктрина равно облагодетелства както настъпващата, така и отбраняващата се страна).
            Новите войскови родове имат съизмерима с новите мащаби на бойното поле скорост и оттам - повишени в качествена степен темпове на движение.

            - Допълнителното заключение засяга основната характеристика, която трябва да се търси в една решаваща за изхода на войната операция - това е формулирания от Галактионов "темп на операцията" (многозначна характеристика, която е многомерна и турдноможе да бъде изцяло описана или обхваната в конкретни рамки). Основната операция трябва да се стреми не толкова към някаква конкретна тактическа или оперативна цел, разбирана като географско място или фланга на армията на противника - тя трябва да бъде построена така, че да осигурява печелене на темп, докато противникът в същото време губи темп. Темпът може да бъде разбиран в този случай и като допълнително свободно време, и като спечелване на допълнителни ресурси. Спечелният темп може да бъде използван (при съответното планиране) за дълбок обхват на противниковата армия.

            - Осъзнаването, че за новите условия са необходими и нови оперативни обединения, които да заместят традиционното деление на Армии - това са Групи армии и Фронтове. Проблемът е, че когато най-висшата единица за планиране е отделната армия, операцията лесно губи целостността си и се разпада на отделни, трудни за съгласуване действия, от страна на отделните командири на армии. За постигане на решителен резултат са нужни и по-мащабни оперативни обединения на армии под общо командване.
            Допълнително към това следствие е и нарастналата възможност за контрол и командване, поради съответното развитие на комуникационните технологии.

            Общо взето това са основните предпоставки за създаването на ТДО.

            * Предварителен поглед върху съдържанието на ТДО *

            В общи линии, ТДО се свежда до следните отделни елементи:

            - постигане на съответното технологично ниво - т.е., създаване на адекватни бойни средства - самолети и танкове;

            - създаване на съответните маневрени оперативни обединения (т.е. - корпуси и армии), като те трябва да се състоят преди всичко от части с висока тактическа и оперативна подвижност - танкове и мотопехота (на автомобили). Като допълнителен елемент се запазва и кавалерията (с основна задача - разузнаване), поне във варианта на Тухачевски.

            - изработване на доктрина за използването на тези маневрени оперативни обединения (МОО). Тази доктрина изглежда горе-долу така - целта на общовойсковите армии е да осигурят началният тласък на атаката - т.е., пробив на зоната на тактическата отбрана. От този оммент се въвеждат в пробива МОО и целта им е бързо придвижване в оперативния тил на цялата вражеска армия и чак тогава - обръщане за да се нанесе удар по вражеския тил и открити флангове. Целта е обхват и обграждане на по-голямата част от вражеската армия (и затова и названието "Дълбока операция"). Темповете на движение трябва да са високи, а дълбочината - голяма, за да се избегне опасността от изтегляне на противниковите части и съединения, което би изродило операцията в песледване и борба за темп.
            Основни средства за постигането на тези резултати са два типа танкове - леки и бързоходни, и по-тежки и могъщи като огнева мощ. Ешалонирането на ударното МОО се вижда общо взето така:
            - първата вълна е образувана от леките танкове, който се стремят да достигнат максимална дълбочина на проникване (всякакви области на повишена съпротива се заобикалят);
            - във вторият ешелон се движат тежките танкове, като те се заемат с останалите огнища на съпротивление (и въобще, добавят тежест към атаката);
            - в третият ешелон се движат пехотните части на автомобили, като те трябва да довършат започнатото и да заемат местността (т.е., да осигурят стабилност на пробива).

            Допълнителен елемент е масовостта на ударните части и използването на по-скоро Оперативна (и стратегическа, по характер) авиация. Т.е., ударните МОО трябва да са подкрепени от масирани авиационни съединения, чиято задача е да нанесат удар по дълбоките стратегически тилове на врага, така че да сринат подвозването на покрепления и въобще ресурсната база на противника.

            Като предварителен извод бих изтъкнал следните моменти (в сравнение с концепцията, реализирана от Вермахта - в бял цвят е дадена ТДО, а в син - немската доктрина, по известна като "Блицкриг" (БК) ):

            - Оперативна, а не тактическа авиация. Т.е., авиацията се занимава със собствени оперативни задачи.
            При БК, авиацията е разделена на две части - тактическа, занимаваща се с непосрествена поддръжка на наземните части и действия срещу близикия тил, като основен акцент се слага върху подкрепата за подвижните съединения. Отделни авиационни съединения се занимават с удари срещу оперативния тил на врага и най-общо действия срещу резервите (но липсва Стратегическа авиация, чиято цел биха били общите ресурси на вражеската държава).

            - Отделно използване на различните типове части и войскови родове (ешелоните се формират от еднородни формирования, като разнотипните роли и задачи се изпълняват от различните ешелони). това води до по-малка гъвкавост на МОО и съответно по-трудно нагаждане към различните конкретни условия (но опростява контрола и командването).
            Оказва се (в хода на ВСВ), че чисто танковите съединения много бързо губят силата си и не могат да се отбраняват ефективно или да задържат заетите позиции (поради липсата на пехота). Също така имат много малка сила срещу подготвени отбранителни позиции (порадси липсата на съответната артилерийска или тактическа въздушна подкрепа)
            При БК - съчетаване на всички необходими елементи в тактически по своя характер съединения. Като те се обучават да действат съвместно при решаването на бойните задачи и по идея трябва да имат сходна тактическа и оперативна подвижност. Това прави тези съединения много по-гъвкави и универсални.

            Като езин предварителен извод бих казал, че ТДО сякаш е по-глобална като идея и може би донякъде по-дълбока като съдържание. Но страда от известни неточности (причината за които е по-скоро липсата на военен опит от прилагането й, който да послужи като коректив). Основният проблем е, че тя на практика е неприложима за РККА на етапа и на развитие - със сигурност това важи за 30-те и началото на 40-те години. РККА не разполага нито с необходимите командни възможности (нито като кадри, нито като доктрина, нито като система за обучение), нито с съответните свързочни средства. Основен пропуск е и липсата на средства за моторизация на пехотата и артилерията, така че тя да добие необходимата подвижност. Също така на кадрите на РККА им липсва съответната степен на свобода, самостоятелност и лична инициатива, без които се оказва невъзможно воденето на успешни маневрени бойни действия.

            Comment


              #7
              :tup: :tup: :tup: Толкова.
              XV mile the sea brode is
              From Turkey to the Ile of Rodez...

              Comment


                #8
                Страхотно! Може би ако го разшириш малко по-подробно ще го кача на "Броня" но ще трябва да напиша и аз нещо подобно за блицкрига
                albireo написа
                ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                Comment


                  #9
                  В "Характер Операции..." на Триандафилов прави впечатление, че той никъде не говори за обособени танкови армии, а само за танкови батальони, придадени към ударните армии за съпровождане на пехотата и един вид действие като подвижна артилерия. Въобще сякаш той отделя повече време на това колко артилерия, пехота и логистика са необходими за такава и онакава операция и съответните максимални фронтове и дълбочини на настъпление. Май за него максималната дълбочина на операцията беше 250км.
                  albireo написа
                  ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                  Comment


                    #10
                    Да, и аз имам подобен спомен - но пък самата книжка е достатъчно древна и по онова време все още няма никакви подобни идеи, а исамите танкове са много несъвършени. Триандафилов разглежда танковете най-вече като средство да се съкрати разхода на артилерия за усилване, като смята, че приблизително един танков батальон се равнява на един артилерийски полк в настъпление. Въобще, Триандафилов разглежда като основно средство за настъпление ударната армия, която е макисмално наситена с огневи средства (артилерия и еквиваленти танкови батальони) и настъпва на широк участък (около 100 км, ако правилно си спомням) и на дълбочина от около 250-300 км.

                    Идеята за масирането на танковете и въобще за механизираните обединения следва да се отнесе по-скоро към Тухачевски.

                    Comment

                    Working...
                    X