Пограничното сражение 1941 г. Съотношение на силите.

[Обикновен лаик]

Руска статия от сайта Тhe Russian Battlefield. Оригинално заглавие: „Приграничное сражение 1941 г. Соотношение сил сторон”. Автор: Andry Kravchenko . Конкретният адрес на статията е: http://www.battlefield.ru/ru/combat-...le-forces.html
Преводът е с известни съкращения – пропуснати са някои лирични отклонения, които, според мен, нямат отношение към изследвания въпрос.

Пограничното сражение през 1941 г. Съотношението на силите на двете страни.

Съветската бронирана техника

От 1928 г. до 21 юни 1941 г. съветската промишленост успява да произведе около 30 000 танка, танкети и други машини на тяхна база, от които към 500 единици са изнесени в чужбина (Испания, Китай, Турция). Малко повече от 1000 машини са безвъзвратно изгубени във всевъзможни локални военни конфликти (600 по време на Зимната война). От друга страна, неголямо количество военна техника е завзето по време на „освободителните походи” в Западна Украйна и Белорусия, а също при присъединяването на Прибалтийските страни към СССР.

По данни от статията на Н. Золотов и И. Исаев „Боеготовы были…” (ВИЖ*, ¹ 11, 1993 г.) към юни 1941 г. в състава на РККА (Работническо-селска Червена армия) има 23 106 танка. Т.е. за 12 години, изминали от началото на серийното производство на танкове в СССР, са бракувани общо около 5000 единици.

В монографията „Гриф секретности снят...” е дадено числото 22 600 танка в Червената армия към юни 1941 г. Н. Мелтюхов в книгата „Упущенный шанс Сталина” цитира данни с разпределението по военните окръзи, като се опира на архивните данни на РГАСПИ**. По тези данни в РККА е имало 25479 танка, от които 881 са се намирали на склад или в ремонтни бази.

Колективът автори на книгата „Отечественные бронированные машины. ХХ век” в таблицата на стр. 8 от том втори посочват числото 25 850 танка, от които 42 са се намирали на склад, а 629 — неизвестно къде. Но в това количество (25 850) машини влиза цялата техника, произведена на танкова база — в това число влекачи, БРЕМ***, сапьорни танкове, транспортьори на боеприпаси, телетанкове и различни експериментални машини.

И накрая, в доклада на началника на ГАБТУ**** генерал-лейтенант Федоренко „За състоянието на осигуряване на Червената армия с автобронетанкова и транспортна техника към 1 юни 1941 г.” до Главния съвет на РККА е назовано числото 23 262 танка и танкети, от тях 4721 въоръжени само с картечници калибър 7,62 мм. Изглежда, това е и най-достоверният и окончателен източник на информация по този въпрос:

«...На 1.06.41г. в наличност са:
КВ---------545
Т-34-------969
БТ-2,5,7---7550*
Т-26-------10057**
Т-40-------147
Т-37,38----3460
Т-35-------59
Т-28-------481
ОБЩО------23262
* От тях 594 БТ-2.
** От тях 2-у куп.— 1261; СУ-5 — 28 и 1137 огнем...»

Количеството на боеспособните танкове в Червената армия към началото на ВОВ***** също остава предмет на ожесточени спорове. Известно е, че танковете в РККА, в зависимост от своето състояние, са се делели на 4 категории. Съгласно данните, публикувани за първи път още през 1961 г., от общия брой на машините от старите видове напълно боеспособни (1-а и 2-а категория) са били само 27%, още 44% са се нуждаели от среден ремонт (3-а категория), а 29% - от основен ремонт (4-а категория).
Н. Золотов и И. Исаев цитират съвършено други цифри - 80,9% напълно годни танкове от всички видове и 19.1% машини, изискващи среден и основен ремонт. В пограничните окръзи повредените танкове са 17,5%, а във вътрешните - 21,8%. В доклада на началника на ГАБТУ генерал-лейтенант Федоренко „За състоянието на осигуряване на Червената армия с автобронетанкова и транспортна техника към 1 юни 1941 г.” е посочено и количеството танкове, нуждаещи се от основен ремонт - 2293 единици, и от среден ремонт – 2155. Което представлява съответно 9,9 и 9,3%.

Така или иначе, но към 1 юни 1941 г. в петте погранични военни окръга е имало 12780 танка и танкети, от които годни са били около 10500 единици. По данни на колектива на „Отечественные бронированные машины” между тях е имало 469 танка КВ и 850 Т-34, 51 Т-35 и 424 Т-28. За времето от 31 май до 21 юни заводите са натоварили и изпратили във войските още 41 КВ и 238 Т-34, но колко от тях са достигнали до границата към 22 юни е неизвестно.

-----------------------------
*Военно-исторический журнал;
** РГАСПИ - Русский государственый архив социально-политической истории;
*** БРЕМ - бронирана ремонтно-евакуациона машина
**** ГАБТУ - Главно авто-бронетанково управление
***** ВОВ – Великата отечествена война – общоприето название в Русия (и някои други страни от бившия СССР) за участието на Съветския съюз във Втората световна война за периода от 22 юни 1941 г. до 9 май 1945 г. Военните действия, предприети от СССР между 1 септември 1939 и 22 юни 1941 г. не влизат във ВОВ. Същото се отнася, изглежда, и за тези между 9 май 1945 и 2 септември 1945 г.

[Обикновен лаик]

Пограничното сражение 1941 г. Съотношение на силите.

Бронираната техника на Германия и съюзниците и

Колко са били танковете на противника на 22 юни 1941 г.? Интересен и нерешен еднозначно въпрос.

Общо до юни 1941 г. в Германия са били произведени 7500 танка. Освен това, значителен брой бронирани машини са били иззети във Франция през 1940 г., точния брой на трофеите не е известен, тъй като за тях не е воден централизиран отчет. Все пак, били са заловени най-малко 3500 единици танкове.

Така че колко са били танковете във Вермахта към юни 1941 г., не е ясно. В своя класически труд „Сухопътната армия на Германия 1933-1945” Мюлер-Хилебранд посочва цифрата 5640 танка. М. Мелтюхов (позовавайки се на работата на Ф. Хан) – 6929 танка.

Много по-интересно е колко все пак танка са съсредоточени срещу СССР към 22 юни 1941 г.? Мюлер-Хилебранд твърди, че на съветската граница са се намирали 17 танкови дивизии, в които е имало приблизително 3330 танка, а в щурмовите оръдейни дивизиони – още около 250 машини. Освен това, около 350 танка са били в двете танкови дивизии (2-а и 5-а) от резерва на ОКХ*, също така предназначени за Източния фронт.

От тогава тези цифри 3330+250+350=3930 многократно са повтаряни в различни изследвания. Но доколко са верни цифрите на Мюлер-Хилебранд? Да започнем с това, че втори том на неговият труд е публикуван още през 1956 г. От тогава се появяват много други изследвания, проведени от различни историци, при което широко се използват немски архивни документи. По-късните работи формират една по друга представа за съотношението на силите в бронирана техника.

Най-удивителният пример за това са „изгубените” от Мюлер-Хилебранд 160 танка Pz-35(t) от 6-а танкова дивизия на 4-а танкова група на Хьопнер, в неговия труд тези танкове се числят във Вермахта, но на Източния фронт не фигурират. Освен това Мюлер-Хилебранд бегло споменава разположените във Финландия два отделни немски танкови батальона, въоръжени с трофейни френски машини R-39 и Н-39. В тях общо са към 120 машини. Освен тях за Източния фронт са отделени и три батальона огнеметни танкове — 100-и, 101-и и 102-и — общо 173 танка. При това 102-и батальон е въоръжен с тежки френски машини В-1bis, 24 огнеметни и 6 обикновени линейни. Мюлер-Хилебранд е споменал огнеметните танкове, но в графата за тяхната численост на Източния фронт стои въпросителен знак. Известно несъответствие при Мюлер-Хилебранд има и в общото количество танкове. В неговия труд е посочена цифрата 3266 танка (без двете дивизии от резерва на ОКХ), т. е. посочени са само машините в танковите полкове, без да се вземат под внимание сапьорните батальони на тези дивизии, в които също е имало танкове. А в сапьорните батальони на 17-те танкови дивизии е имало 204 танка.

И така, заедно с петте отделни танкови батальона и сапьорните подразделения, преди нахлуването в СССР непосредствено във войските на Източния фронт немците имат 3763 танка.

Друг вид бронирана техника на немците са щурмовите и самоходните оръдия. Щурмовите оръдия във Вермахта са сведени до отделни дивизиони (батальони) и батареи, а понякога са придавани към моторизираните съединения. Общо към 1 юни 1941 г. на Изток има 375 StuG III в тринадесет дивизиона и пет отделни батареи, а така също в трите батареи на моторизираните СС дивизии «Райх», «Мъртва глава» и моторизираната СС бригада (още не дивизия) «Лейбщандарт Адолф Хитлер», мотополка „Велика Германия” и 900-а моторизирана учебна бригада. У Мюлер-Хилебранд количеството StuG III е около един и половина пъти по-малко.
Освен тях е имало 36 единици 150-мм САУ SiG III и 175 единици 47-мм противотанкови САУ Panzerjager I (в петте дивизиона от резерва на ОКХ). Още три противотанкови дивизиона са били въоръжени с 47-мм оръдия на базата на трофейни френски танкове — 91 машина. Т. е., всичко 302 САУ от три модификации, вместо посочените от Мюлер-Хилебранд «около 250». Тук може да прибавим и още 15 танка Somua S-35, намиращи се в десантните бригади на бронираните влакове ¹¹ 26–31.

По такъв начин има информация за 4436 танка и САУ, намиращи се в германската армия преди нападението. Заедно с двете резервни дивизии на ОКХ — около 4800 танка и САУ.

Към тях трябва да прибавим и танковете на съюзниците на Германия.

Танкове на съюзниците на Германия
Румъния. 126 чешки LT-35 (те също са немските 35 (t) и 76 френски R-35 в 1-и и 2-и танкови полкове на 1-а танкова дивизия. В четири кавалерийски бригади 35 леки чешки R-1 (AH-IVR), в други подразделения — 76 Renault FT, 48 оръдейни и 28 картечни. Освен това има значително количество произведени по лиценз танкети Renault UE. Всичко Румъния има около 500 единици бронетехника, от които 237 танка и около 200 танкети са използвани в бойни действия срещу СССР.
Финландската армия има около 140 танка и танкети, от които срещу СССР са използвани 118 машини — 2 средни танка (Т-28), 74 леки и 42 танкети с картечно въоръжение.
Унгария, която обявява война на СССР на 26 юни 1941 г., изпраща на Изток ограничени сили — така наречения «Подвижен корпус», в състава на който има 60 леки танка Toldi и 95 танкети 37М (предишни италиански CV 3\35).
Словакия участва с «групата на Пифлусек» - в нея има 62 танка (45 LT-35, 10 LT-38, 7 LT-40).
Италия изпраща на Източния фронт един танков батальон — 61 танка L6.

Общо съюзниците на Германия противопоставят срещу СССР около 500 танка и над 300 танкети.

Сумарно в немските войски и войските на съюзниците на Германия има около 5500 танка, съсредоточени срещу СССР.

-----------------
*ОКХ - Oberkommando des Heeres (OKH) - главно командване на сухопътните войски на Вермахта

[Обикновен лаик]

Пограничното сражение 1941 г. Съотношение на силите.

Съотношение на силите на страните в личен състав

Според официалната руска статистика съотношението на силите преди началото на Великата отечествена война изглежда така:

Сили и средства------------СССР (зап. окръзи)---Германия и съюзници*---Съотношение
Личен състав (хил. човека)------2743-------------------5500------------------1:1,9
Оръдия и миномети--------------53499**----------------47200----------------1,15:1
Танкове и щурмови оръдия------12782-------------------4260-----------------2,7:1
Бойни самолети (общо/годни)----10266/8696-------------?/4980---------------2:1
Бойни кораби осн. класове------182 ----------------------157------------------1,2:1

* В това число в състава на финландските, румънските и унгарските войски — 900 хил. човека, 5200 оръдия и миномети, 260 танка, 980 бойни самолета, 15 бойни кораба.
** В това число 12135 50-мм миномети, 5975 зенитни оръдия.
(Източник: «Великая Отечественная война 1941–1945 гг. Кампании, стратегические операции и сражения. Статистический анализ. Летне-осенняя кампания 1941 г.» М. Институт военной истории МО РФ, 2004г. с 7–8.)

Мюлер-Хилебранд оценява количеството войски, предназначени за Източния фронт на 3 300 000 човека (от обща численост 7 234 000 човека на Въоръжените сили на Германия). В четвъртия том на официалното немско издание „Третия Райх във Втората световна война” се уточнява: освен сухопътните войски са били заделени 650 000 души от Военновъздушните сили и 100 000 от Военноморските сили – следователно немската армия за инвазия е наброявала 4 050 000 човека. Допълнително тук не са сложени в сметката СС войските (според Мюлер-Хилебранд 150 000 души), по-голямата част от които също се е намирала на Изток.

По техните собствени данни Румъния е участвала с около 360 000 души, Финландия - с 340 000, Унгария и Словакия - по 45 000. Общо около 800 000 човека. Финландската авиация е имала 307 бойни самолета, практически всички те са били използвани срещу СССР. Румъния разполага с 620 бойни самолета, от тях около 300 са отправени на Източния фронт. Унгария е имала 363 бойни самолета, от които в първите две седмици на войната срещу СССР са действували145 машини. ВВС на Словакия възлизат на 120 самолета, 50 от тях участват във войната срещу Съветския съюз. Както се вижда, официалния справочник на Министерството на отбраната на Руската федерация с приблизително 10% завишава числеността на личния състав на войските на противника и с почти толкова занижава количеството на неговите танкове.

Много съвременни историци не са съгласни с данните за числеността на съветските войски в пограничните райони, смятайки ги за занижени. Твърди се, например, че съветската групировка войски на западната граница е възлизала на 3 289 000 души. Тук имаме случай на твърде свободно тълкуване на понятието „пограничен район”. Работата е там, че пограничните военни окръзи (ЛВО*, ПрибВО**, ЗапОВО***, КОВО**** и ОдВО*****) са се простирали далеч навътре в съветската територия и по-голямата част от вътрешните съединения в тези окръзи не успява да бъде прехвърлена към границата и да вземе участие непосредствено в пограничното сражение. Още повече, че съвсем не всички войски в тези окръзи са се отнасяли към бойните части. Тук са разположени тилови и транспортни структури, складове и административни учреждения, учебни и запасни подразделения. В Третия райх всички такива ведомствено са се отнасяли към Резервната армия, „Организацията Тодт”, вътрешните структури на сухопътните войски, ВВС и ВМС и на първият етап на „Барбароса” не са били задействани по никой начин. Съответно, немската фелджандармерия (аналог на войските на НКВД на СССР) и подразделенията на СД, пограничните войски не са отразени в състава на армията на нахлуване. А пък немските съединения от резерва на ОКХ, дори тези във втория ешелон, са се намирали в състава на ударните групировки и, следвайки съединенията от първата линия, са навлизали на територията на СССР в пълна бойна готовност. Докато спешно прехвърляните от вътрешните окръзи части на РККА (201619 човека, 1763 танка и 2746 оръдия и миномети) са се намирали още далеч от границата и основната част от тях влиза в боя едва около средата на юли – когато Пограничното сражение вече е завършило.

Ситуацията се влошава и от това, че степента на мобилност на противостоящите си армии е несъпоставима. Мюлер-Хилебранд бегло споменава, че към момента на началото на „Барбароса” в армията на Изток има приблизително половин милион автомобили. И по-точно 629 000само в немските войски и още около 100 хиляди във войските на страните съюзници на Германия. Броят на автотранспортните средства в РККА на 22 юни 1941 г. от скоро е точно известен - 272 600 автомобили от всички видове. Като се има предвид дислокацията на войските по окръзи и тяхното разпределение, едва ли на запад е имало повече от 50%от общото количество автомобили.

Обобщено може да се каже, че в хода на пограничното сражение, разгърнало се през първите две седмици от войната, съотношението на силите е било следното. РККА два пъти превъзхожда противника в танкове, но 1.5 пъти, даже може би два пъти, отстъпва в численост на личния състав. Артилерията е приблизително равна като численост, но трябва да се вземе под внимание много по-голямата степен на моторизация на войските на противника, което силно влияе на мобилността (и в крайна сметка – на ефективността) на артилерийските части.

--------------------
*ЛВО – Ленинградски военен окръг
**ПрибВО – Прибалтийски военен окръг
*** ЗапОВО - Западен специален военен окръг
****КОВО - Киевски специален военен окръг
***** ОдВО – Одески военен окръг


Източници:
Б. Мюллер-Гиллебрант «Сухопутная армия Германии 1933-1945», том II М. Изд-во иностранной литературы. 1958 г.
Thomas L. Jentz. «Panzertruppen. 1933-1942» Shiffer Military History, Atglen PA, 1996 г.
М. Мельтюхов «Упущенный шанс Сталина» М. Вече. 2000 г.
А. Исаев «От Дубно до Ростова». М. АСТ 2004 г.
«Великая Отечественная война 1941–1945 гг. Кампании, стратегические операции и сражения. Статистический анализ. Летне-осенняя кампания 1941 г.» М. Институт военной истории МО РФ, 2004 г.
Солянкин, Павлов, Павлов, Желтов «Отечественные бронированные машины. ХХ век». Т-2 1941–1945. М. Экспринт 2005 г.
В. Гончаров «Танковая битва под Дубно». М. Яуза 2007 г.
И. Статюк «Оборона Белоруссии 1941». М. Экспринт 2005 г.

[gollum]

Темата е интересна сама по себе си, да не говорим, че се намират достатъчно хора, които си мислят, че РККА има тактическо и оперативно превъзходство в граничното сражение*. Но в текста веднага се набиват в очи няколко съмнителни момента.

Първо, за атакуващите взимаме абсолютно всички сили, отделени за цялата кампания, докато за отбраняващите се взимаме само тези в първия ешелон. Май се забравя, че и атакуващите ешелонират силите си и не ги вкарват директно в атака, да не говорим, че действията на юг така или иначе започват по-късно. А в пограничното сражение се вкарват и сили, които определено принадлежат към втория ешелон на РККА (най-вече механизирани корпуси).

Второ. Никак не е ясно каква точно е числеността на всички съединения на РККА във въпросните западни военни окръзи. Аз поне досега не съм срещал никъде някакви ясни данни. Част от дивизиите ще да са били с 9 000 състав (но колко?), част от тях - с 10 и 12 000. Но, от друга страна, има данни, че много дивизии са били доведени до над 14 000 души и то точно тези от групата по прикритието. Как точно е изчислена тази численост не ми е много ясно. А дали към нея (както се прави за Вермахта) са прибавени и числеността на ВВС и ВМС, намиращи се в тези окръзи?

Трето. Изчислението на танковете. Говори се за броя на немските трофеи и се споменават озадачаващо число (3 300). Въобще не е ясно откъде могат да дойдат тези трофеи или се допуска, че те са заловили непокътнати всички френски и британски танкове (защото дори и да добавим чешките танкове, пак не виждам как ще се получи това огромно число, освен ако в него не фигурират основно френските ФТ-17)? И че, очевидно, не са понесли почти никакви загуби в хода на кампаниите до "Барбароса".
Впрочем, доста неясно изглеждат и данните за категориите танкове, нуждаещи се от ремонт. Наскоро пуснах един документ в другата тема, който привежда доста по-различни данни, а е съвременен на събитията.

Четвърто. Съветската артилерия. Тук ще трябва да се порови доста, за да проверим нещата. Засега нещо, което не съвпада, е броят на 50 мм миномети - те са 14 665, а не 12 153. За зенитните оръдия също имам по-различни данни - 5 520.

Дислокацията. Има определена неяснота по повод на дислокацията на съединенията. Т.е. точно колко и къде са се намирали. МК-та във втория ешелон определено получават заповеди за контраатака и успяват да се включат в приграничното сражение.

Като цяло ще изчакам Воланд, който е събрал доста повече данни по този въпрос, да се включи с мнение.

------------
* То въобще не се извежда от общото съотношение на силите, което трудно може да се нарече фактор в подобна преценка. Става въпрос за оперативна и тактическа методика на използване на наличните сили, за логистични възможности това да се реализира и чак тогава - за реално налични сили в цялата стратегическа картина. Т.е. независимо от стратегическото съотношение на силите, немското командване успява да постигне кажи-речи навсякъде в зоните за настъпление многократно фактическо превъзходство в сила. Обратното, заради лошо командване, нарушена комуникация и цялостна липса на опит и умение, лоша организация на тила и липса на логистични средства, съветското командване въобще не успява да реализира фактическото си стратегическо надмощие в танкове, артилерия и авиация. Контраатаките на МК-тата са зле координирани и организирани и дори там, където те по идея постигат преимущество в силите (поне в танкове, някъде огромно), то не успява да се реализира в някакви оперативни действия и има само краткотраен тактически ефект.
Прибавяме към това фактът, че не всички пехотни съединения от групата по прикритието успяват да заемат отбранителните си линии преди началото на конфликта, много от тях нямат достатъчно артилерия (лятото е време за учебни сборове и артилерията е къде ли не по полигони), допълнително, те са общо взето равномерно разпределени по границата на участъци от по 20-30 километра, то става ясно, че локалното фактическо съотношение на силите почти навсякъде в зоните на активни действия е многократно в полза на Вермахта.
Та при всичките съмнителни моменти цялото това усилие (на предлагания текст) може да има само пропаганден ефект, но не и особен смисъл ако се интересуваме какво е било реалното съотношение на силите в граничните сражения.

[messire Woland]

По принцип тук могат да се намерят повечето данни, включително и за танковете: http://www.history-simulations.net/w...armies-all.htm
За тях категориите между другото са 5, а не 4:
първа: танкове, които все още не са били в експлоатация, но отговарят на всички изисквания и са изправни;
втора: всички машини, които са в експлоатация или такива, изискващи "войскови" ремонт (тоест, дребни поправки в повечето случаи);
трета: към тази категория отиват машините, изискващи среден ремонт в окръжните военни работилници;
четвърта: тук влизат танковете, изискващи капитален ремонт в централните работилници или заводите;
пета: това са танковете, които са негодни за използване по прякото си предназначение и в тази категория освен изцяло излезлите от строя машини вероятно влизат и тези, които се придават на укрепените райони за неподвижни огневи точки. Този род танкове не се числят във ведомостите на РККА, но си фигурират като отделна категория.

За разположението на силите имам още работа, докато бъде изцяло изяснено, без да се смята работата по картата след това.
Само че, тук има някои много специфични моменти. Първо, тъй като някъде след началото пролетта, става много ясно, че военната опасност нараства много, към границата започват да се придвижват доста войски. А след средата на юни, механизираните корпуси в граничните окръзи започват да се придвижват непосредствено към границата. Практически войната заварва повечето от тях с местоположение почти на самата граница или на подходите към нея. Например: 4ти МК (ЮЗФ) започва да се придвижва към границата на 20.06., като на 21ви срещу 22ри неговата 32ра ТД минава през Лвов в 2 ч. през нощта (естествено, събуждайки целия град). Мотоциклетният му полк е на самата граница и за него войната започва още сутринта на 22ри.
Има и корпуси, които са приблизително на местата си, като например 8ми от ЮЗФ. Но като цяло е трудно да се установи точно кое къде е било, така че най-добре е да се работи с приближения.
Второ, с началото на войната, всички дивизии и корпуси започват да се придвижват към местата си по плана за прикритие (който съществува и може да се намери, даже неотдавна попадах на негови текстови части, но естествено, обработката на такъв документ би искала твърде много време). Та, да, продължа: частите започват да се придвижват към местата си според този план, а едновременно с това, от щабовете на армиите и военните окръзи, започват да валят заповеди към тях за придвижване в други посоки. Предвид на липсата на каквато и да е смислена система за комуникации в РККА, това движение бързо се превръща в тотален хаос и повлиява в значителна степен на хода на граничното сражение.
И трето, да повторя нещо писано тук (многократно), но явно има нужда да бъде повторяно отново и отново: механизираните корпуси, които са смятани за ударни части на РККА, не са годни за такава роля. На теория (съвсем накратко), механизираните корпуси е трябвало да представляват едно цяло, включващо танкове, моторизирана пехота и моторизирана (мобилна) артилерия, което цяло да се управлява от единен щаб. А комуникациите на настъпващият механизиран корпус да се пазят от кавалерийски корпус. Практиката обаче е съвсем различна. В действителност, танковите части се движат с една скорост, пехотата и артилерията - със съвсем друга. От една страна, за пехотата няма достатъчно превоз, практически в повечето корпуси тя въобще не е моторизирана. Артилерията е със съвсем бавни влекачи, които се движат със скоростта на пешеходец, поради което е невъзможно да бъде използвана съвместно с танковете. Комуникациите, които би трябвало да управляват корпуса отсъстват, а и представите на офицерите, които трябва да командват това механизирано съединение, не позволяват да се изгради някаква комуникация, дори и когато има средства за това. Няма да се спирам на логистичните проблеми, по тях самите може да се състави отделна трагедия в няколко действия.
Към тези проблеми се наслагва и типичният за РККА от началото на войната команден стил, който бетонира нещата и предрешава изхода на сражението. Практически, дори и Вермахтът да беше настъпвал с други темпове, или почти само с пехота - изходът от граничното сражение нямаше да бъде различен. Все пак, немалко от механизираните корпуси са разгромени от немските пехотни части (например в състава на Западния фронт, където немската пехота настъпва срещу 11ти МК).
Толкова засега, че времето не стига

[messire Woland]

За съветските сили, ще цитирам мой пост от съседна тема:

http://www.forum.boinaslava.net/showthread.php?p=269109#post269109

"... Северен фронт: 21 дивизии, 2 бригади, 16 артилерийски и 3 инженерни. Авиация: 8 дивизии и 1 отделен полк.
Северозападен фронт: 26 дивизии, 4 бригади, 18 артилерийски и 4 инженерни полка. Авиация: 4 дивизии.
Западен фронт: 48 дивизии, 3 бригади, 38 артилерийски полка и 8 инженерни полка. Авиация: 8 дивизии и 5 отделни полка.
Югозападен фронт: 58 дивизии, 3 бригади, 56 артилерийски и 8 инженерни полка. Авиация: 11 дивизии.
Южен фронт: 23 дивизии, 6 бригади, 20 артилерийски и 3 инженерни полка. Авиация: 8 дивизии и 4 отделни полка. ..."

[gollum]

Забавното е, че само личният състав на споменатите съединения, ако приемем, че са били общо взето попълнени близо до щата (което се и предполага за групата по прикритието) е ~ 2,8 милиона. Това без корпусните и армейските тилове, без управленията им, без авиацията и флота, естествено, без граничните войски и личния състав УР. Т.е. по-малко от 3,2 - 3,5 милиона няма как да са били.

Също така, само гаубичната и тежка артилерия на това количество съединения трябва да е наброявала поне 10 000 оръдия. Минометите - около 20 000. Само на дивизионно ниво - над 2500 зенитни оръдия (и поне 1,5 пъти толкова на по-високо ниво). Противотанковата артилерия, дивизионната и полковата полеви повече от 11 000.

[messire Woland]

Е, реално РККА, към 22.06., има в състава си около 5.7 милиона души. Така че - може и да са били попълнени.

[Обикновен лаик]

при всичките съмнителни моменти цялото това усилие (на предлагания текст) може да има само пропаганден ефект,

Нека защитя малко автора- а покрай него и себе си, задето съм избрал да постна именно тази статия.

Статията действително има известен пропаганден привкус (и това не е трудно да се забележи), който принципно е ненужен, разбира се. Тя, обаче, ми се стори ценна - точно поради тази си особеност - не толкова заради съветските, колкото заради изчисленията за германските сили и средства. Авторът очевидно е положил сериозни усилия да издири и включи всяко дуло и всеки войник, които с основание, на половин основание или на четвърт основание могат да бъдат причислени към "армията на нахлуване". По такъв начин можем да приемем, че той ни представя максимума въоръжение и хора, на които Германия разчита за реализацията на "Барбароса", считано към 22.06.1941 г. Струва ми се, че това е основната полза от статията; или поне аз така я виждам. Докато в коментарите, гледам, се обсъжда най-вече достоверността на данните, отнасящи се до съветската страна, и се критикува неправомерния стремеж на автора от чисто статистически материал да прави изводи за тактическото и оперативно съотношения на силите на самото бойно поле. Да, това са справедливи забележки, безспорно; но защо и да не похвалим автора там, където той наистина го заслужава. В края на краищата - за разлика от него - нас не ни занимава дали повече или по-малко срамно е поражението, понесено от РККА в Пограничното сражение, а само фактологическата стойност на статията. Там, където има такава, естествено.

Говори се за броя на немските трофеи и се споменават озадачаващо число (3 300)

Споменава се озадачаващото число 3500 (обявено за "най-малко"), което не е ясно откъде се взема, нещо, което, впрочем, открито се признава. Не ясно също и защо изобщо се споменава. Основният въпрос, който интересува автора, не е броят на немските танкове изобщо, а броят на тези, които "са съсредоточени срещу СССР към 22 юни 1941 г." За да получи този брой, той взема за основа данните на Мюлер-Хилебранд и нататък ги допълва със свои. "Озадачаващото число", споменато мимоходом в началото, никъде повече не се ползва.

[gollum]

Е, няма нужда да защитаваш себе си . Коментарът ми е по текста и е на място (според мен) - винаги когато се пускат текстове във форума следва да се подхожда критично (особено пък, колкото и да е жалко, руски текстове отнасящи се до РККА).
Що се отнася до информативната страна, за радост за организацията на Вермахта (и по-точно, силите отделени за "Барбароса") имаме много подробни данни (по-подробни от тези в текста - точно какви танкове, в кои дивизии и прочее), а и като цяло за тази година (1941) и за Германия и съюзници нямаме никакъв проблем с информацията. За съжаление, същото не се отнася за СССР и там са повечето липси и недостатъци, затова и коментирах основно тази част на статията.

За трофеите - използва се основно с пропагандна цел. Но сме съгласни, че е смешно.

Основният въпрос, който интересува автора, не е броят на немските танкове изобщо, а броят на тези, които "са съсредоточени срещу СССР към 22 юни 1941 г." За да получи този брой, той взема за основа данните на Мюлер-Хилебранд и нататък ги допълва със свои.

Това би било нормално, ако статията я бяхме писали аз или ти, или някой друг форумен потребител, т.е. на лаишко ниво. Но за историците има архиви и военни документи, които далеч надхвърлят иначе доста полезната книга на Хилдебранд като информация. Вече посочих - има точни и пълни данни за немската страна и в някаква степен такива и за съюзниците й (така или иначе, техният дял в цялата работа е общо взето малък, особено пък в граничното сражение).

Накрая, общият ми коментар има, така да се рече, образователна цел. Претенциозно звучи, съгласен съм, но пък твърде често се срещам с подобен род пропуски, затова съм си създал този навик. Когато се обсъжда дадено сражение трябва да се изреждат точно и конкретно само силите, които са ангажирани в него и, отделно, резервите, които могат да бъдат задействани (и реално са били включени на обсъжданото направление). Иначе се получават смешни неща, пример за такова нещо има в една съвсем скорошна тема за сражението при Визня.
Доколкото съм запознат с граничното сражение - а то не е достатъчно, за съжаление, - навсякъде, където немците настъпват, общо взето постигат многократно тактическо превъзходство. Същото важи в определена степен и за съветските контраудари, но те не постигат успех в повечето случаи и се "разбиват" най-често в немските пехотни дивизии. Но никъде тази локална тактическа ситуация не може да бъде изведена от общото съотношение на силите или дори от общата диспозиция. Необходимо е за всяко сражение и негова фаза да се гледа конкретно и на място.

[Imperial]

В началото на тази тема - http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=10001 , която е важна, съм постнал много подробен разбор на немските танкове, участващи в началото на Барбароса. Да не би да си я пропуснал?

[Обикновен лаик]

Уви, да. Пропуснал съм я. Сега обаче я разгледах, така че считай, че това ми непростимо нехайство е в процес на ликвидация.

Коментарът ми е по текста и е на място

Всъщност, Голъм, аз не казвам обратното. Ако някъде се е създало такова впечатление, то е неволно.

[messire Woland]

Добре направена карта с хубава резолюция (1800х2650): може лесно да се проследи кое къде се е намирало и малко по-ясно да се види съотношението на силите към 22.06.1941 г.

За по-голяма резолюция: http://www.history-simulations.net/ww2_maps/june22.jpg

[Kramer]

Е на тая карта човек и без да е Резун, вижда настъпателните групировки на РККА в дъгите при Белосток и Лвов.

[messire Woland]

Е на тая карта човек и без да е Резун, вижда настъпателните групировки на РККА в дъгите при Белосток и Лвов.

Тук бих поспорил: виж разположението на немските армии (съсредоточено за атака по направления) и съветските.
Като пример: разположението на съветския Западен фронт - това са 4 армии, от които 3 се виждат ясно на картата - това са 3та армия на север, 10та армия в центъра и 4та армия на юг. 13та армия е твърде на изток. Разположението на съветските сили е с отбранителен характер (към 22ри, разбира се) и това се вижда доста ясно по разположението на силите им.
Виж например 10та армия (2 пехотни, 2 механизирани, 1 кавалерийски корпуси, 1 авиодивизия), която по идеите на Резун би била основна ударна армия. Тя покрива огромно пространство, като пехотата, 2 стрелкови корпуса с 5 пд в тях, е равномерно разположена по границата. Подвижните сили са разположени централно, очевидно в отбранителна формация - това са 2 механизирани и 1 кавалерийски корпус. Ако бяха разположени за атака, щяха да са придвижени по-близо до границата. Даже и дивизиите в корпусите са пръснати на голяма площ и когато войната наистина започва, е огромен проблем да ги съберат заедно.
3та армия (2 пехотни и 1 механизиран корпуси, 1 авиодивизия) пък е пръсната в значителна дълбочина, 21ви пехотен корпус е част от нея, можеш да го видиш на картата доста по- на изток.
Или 4та армия, която е най-слаба, тя е съставена от пехотен и механизиран корпус и авиодивизия, разположени в дълбочина срещу групата на Гудериан.
Сравни с немските съединения на запад от границата, които са просто нацелени за настъпление по направления.

Интересна е и съдбата им: 10та армия не успява да събере силите си (твърде са разпръснати), 3та армия бива прегазена (пак същия проблем) и само 4та армия оцелява в известна степен, командването й не губи управлението над войските си.